- Take my whole life too,
For I can't help falling in love with you.
19.10.2010 г.
13.10.2010 г.
Crossroads ...
... Standing at the point
The road it cross you down
What is at your back
Which way do you turn
Who will come to find you first
Your devils or your gods
The road it cross you down
What is at your back
Which way do you turn
Who will come to find you first
Your devils or your gods
6.10.2010 г.
Outono dourado ...
... E como se eu fosse eternaÀ beira de uma esperança
Fiquei esperando você.
... como as flores amam! Muito!
24.09.2010 г.
20.09.2010 г.
16.09.2010 г.
raízes ...
... folha por folha,estendi as minhas lições
e aprendi a ser raiz, barro profundo,
terra calada, noite cristalina,
e pouco a pouco mais, toda a selva.
14.09.2010 г.
7.09.2010 г.
Who's Walking Who ...
... Positive based training is always up for discussion, but make no mistake...we feel that positive doesn't mean permissive. You dont have to be a push over to teach your ... in a respectful manner.When you know better, you strive to do better. Education, yours and your dogs, is the answer.
3.09.2010 г.
27.08.2010 г.
26.08.2010 г.
20.08.2010 г.
Когато невинен човек мре ..., светът не става по-...
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
16.08.2010 г.
pêssegos ...
Quando as cascas começarem a soltar, retire-os, deixe-os esfriarem. Corte-os ao meio,retire os caroços.Faça uma calda rala com açúcar. ...
14.08.2010 г.
The Lord of the ...
Titan! to whose immortal eyes The sufferings of mortality, Seen in their sad reality, Were not as things that gods despise; What was thy pity's recompense? A silent suffering, and intense; The rock, the vulture, and the chain, All that the proud can feel of pain, The agony they do not show, The suffocating sense of woe, Which speaks but in its loneliness, And then is jealous lest the sky Should have a listener, nor will sigh Until its voice is echoless.
LB
10.08.2010 г.
7.08.2010 г.
coincidência
... ... Ту се хлъзгах по разкаляната пътечка, ту се препъвах в някой корен... Догонвах своя водач, който преодоляваше наклона и калта с учудваща лекота; чувах неравномерното си дишане. Станьо не счете за необходимо да обясни за къде бяхме тръгнали. Усещах планината в гърдите си, по окаляните си длани и панталони... обувките натежаваха все повече... Растеше и предчувствието , че това е най-важният ден в живота ми. И да! - щом се озовахме над гората, и до върха ни делеше едно на пръв поглед безобидно склонче, блесна вълшебно син цвят. Не, в града няма такова небе! Седнах да отдъхна; свалих якето си и дишах, дишах ... Раждах се. Станьо стигна до най-горе, сега вече ще ме чака. Панталоните ми прогизваха (дори бельото). Ето, че и аз се добрах някак си догоре. Допълзях до върха. Под краката ни спускаше отвесна скала. Не смеех да погледна, да видя края и. Като гледаше неопределено пред себе си, старецът проговори:
- Ето я.
- Красива е - съмнявах се, че говорим за едно и също нещо.
- Вика ни. Да и идем на гости, а? - засмя се - Значи, ти харесва?!
Той се придвижи леко напред, съвсем до ръба.
- Бай Станьо!
- И това знаеш, значи. Ей сега ще се здрависам с Нея - и протегна ръка, като наистина да се ръкува с някого. - Ела, - подкани ме с поглед - нали искаше да се запознаете. Страх ли те е?
- Не разбирам.
- Страх те е, значи.
Изправих се - никак не обичам авантюрите, а още по-малко да ми излезе име на страхливец.
- Господинът от града! - посочи ме той с две ръце отново гледайки неопределено пред себе си. С нов театрален жест извърна очи към мен, а ръцете си опъна в обратна посока, към бездната - Нейно Величество Смъртта!
При запознанството изпитах неудобство от мръсните си дрехи; после ми се стори, че ми се подиграват. Бай Станьо зловещо повтори онези свои думи, които зазвъняха в ушите ми като камбана. Пристъпих назад.
... ... Изплуваха облаци изпод скалата - щеше да вали ... ... (17.12.96)
.jpg)
2.08.2010 г.
30.07.2010 г.
28.07.2010 г.
.jpg)
23.07.2010 г.
8.07.2010 г.
1.07.2010 г.
21.06.2010 г.
20.06.2010 г.
I was lost until you came ...
... Precious little angel Won’t you spread your light on me
I was locked up in the darkness
Now you’ve come to set me free
7.06.2010 г.
2.06.2010 г.
Gegenstände, die auf einander folgen
В черна нощ
дълбоко спиш ли?
и в дълбокия си сън
ще бъдеш в плен
на лоши мисли,
ще презираш,
и ще си презрен.
Такъв ли си,
какъвто искаш?
а искаш ли
един различен ден
да се пречистиш,
и да си обичан,
...да обичаш мен!?
31.05.2010 г.
Yo pagaré con lágrimas la risa ... ... who cares
І.
Преди много време, разказват по-старите, се появила мечка-стръвница, която така силно ревяла, че я чували чак долу в селото. Жените прибирали дечурлята из по къщите, че и вратите залоствали. Мъжете тръгнали с пушки из планината и избили всички мечки в околията, само стръвницата не успяли – все ревяла, и току изяждала някоя овца. Но най-много обичала горски ягоди. Тръгнали пак мъжете, та набрали всички горски ягоди в околията, струпали ги на една поляна и зачакали. Така три дни – пиле не прехвъркало, жените с дечурлята залостени из по къщите, мъжете дебнат с пушките, а мечка нямало.
ІІ.
Прибрали се мъжете, само Узун останал. Скоро го оборил сънят. Не спал дълго – мечката дошла и си похопвала ягоди. Прицелил се Узун право в нея. Не щеш ли, дотичали мечетата – три – и се нахвърлили на лакомството, а мечката им се любувала. Домъчняло му. Не знаел що да стори, пък имал само три патрона. Мечетата изяли ягодите до една и се тръшнали сити на поляната. Узун не стрелял, изнизал се незабелязан и право в къщи.
Като чула жена му какво й разправил, освирепяла:
- Глупак си ти, Узуне! Страхливец! Вън, и без мечка да не се връщаш! Инак цяло село ще ни подиграе.
Излязал Узун и право в гората, при мечетата, но тях вече ги нямало. Оклюмал глава и седнал под един бор.
ІІІ.
Мръквало се вече, ама ни да се прибере, ни в гората да остане. Дострашало го, та се качил на дървото. Тихо и мрак, само совата се провиквала: уууу. Него сън го не хващало.
Зазорило се, Узун не мигвал. И жена му не мигвала.
- Къде те пратих, Узуне, - оплаквала го тя, - здрав ли си, жив ли си... прибирай се вече.
- Права е жената, - мислил си той, - да бях стрелял, герой щях да стана.
И пак зачакал. Не след дълго гледа там на поляната мечка – стръвницата! Души, души, вирнала муцуната си, сурка се по стръмното и ръмжи. Прицелил се, а ръцете му треперят от вълнение.
- Узу-у-у-не-е! – счуло му се. – Къде си Узу-у-не-е?!
Жена му! Гледа, мечката натам тича, отдето се чува гласа й. Скочил и хукнал и той натам. Тича и вика:
- Бяга-а-а-ай! Бяга-а-а-ай!
Разказват хората, изяла мечката жена му. И него насмалко да изяде, но Узун стрелял. Цапнал я право в главата. Дотичали скоро и мечетата. Той гръмнал, та ги подплашил.
La miel ...
... es la epopeya del amor,la materialidad de lo infinito.
Alma y sangre doliente de las flores
condensada a través de otro espíritu.
21.05.2010 г.
10.05.2010 г.
30.04.2010 г.
24.04.2010 г.
19.04.2010 г.
18.04.2010 г.
9.04.2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)