... com momentos compartilhados
27.08.2010 г.
26.08.2010 г.
20.08.2010 г.
Когато невинен човек мре ..., светът не става по-...
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
16.08.2010 г.
pêssegos ...
Quando as cascas começarem a soltar, retire-os, deixe-os esfriarem. Corte-os ao meio,retire os caroços.Faça uma calda rala com açúcar. ...
14.08.2010 г.
The Lord of the ...
Titan! to whose immortal eyes The sufferings of mortality, Seen in their sad reality, Were not as things that gods despise; What was thy pity's recompense? A silent suffering, and intense; The rock, the vulture, and the chain, All that the proud can feel of pain, The agony they do not show, The suffocating sense of woe, Which speaks but in its loneliness, And then is jealous lest the sky Should have a listener, nor will sigh Until its voice is echoless.
LB
10.08.2010 г.
7.08.2010 г.
coincidência
... ... Ту се хлъзгах по разкаляната пътечка, ту се препъвах в някой корен... Догонвах своя водач, който преодоляваше наклона и калта с учудваща лекота; чувах неравномерното си дишане. Станьо не счете за необходимо да обясни за къде бяхме тръгнали. Усещах планината в гърдите си, по окаляните си длани и панталони... обувките натежаваха все повече... Растеше и предчувствието , че това е най-важният ден в живота ми. И да! - щом се озовахме над гората, и до върха ни делеше едно на пръв поглед безобидно склонче, блесна вълшебно син цвят. Не, в града няма такова небе! Седнах да отдъхна; свалих якето си и дишах, дишах ... Раждах се. Станьо стигна до най-горе, сега вече ще ме чака. Панталоните ми прогизваха (дори бельото). Ето, че и аз се добрах някак си догоре. Допълзях до върха. Под краката ни спускаше отвесна скала. Не смеех да погледна, да видя края и. Като гледаше неопределено пред себе си, старецът проговори:
- Ето я.
- Красива е - съмнявах се, че говорим за едно и също нещо.
- Вика ни. Да и идем на гости, а? - засмя се - Значи, ти харесва?!
Той се придвижи леко напред, съвсем до ръба.
- Бай Станьо!
- И това знаеш, значи. Ей сега ще се здрависам с Нея - и протегна ръка, като наистина да се ръкува с някого. - Ела, - подкани ме с поглед - нали искаше да се запознаете. Страх ли те е?
- Не разбирам.
- Страх те е, значи.
Изправих се - никак не обичам авантюрите, а още по-малко да ми излезе име на страхливец.
- Господинът от града! - посочи ме той с две ръце отново гледайки неопределено пред себе си. С нов театрален жест извърна очи към мен, а ръцете си опъна в обратна посока, към бездната - Нейно Величество Смъртта!
При запознанството изпитах неудобство от мръсните си дрехи; после ми се стори, че ми се подиграват. Бай Станьо зловещо повтори онези свои думи, които зазвъняха в ушите ми като камбана. Пристъпих назад.
... ... Изплуваха облаци изпод скалата - щеше да вали ... ... (17.12.96)
.jpg)
2.08.2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)