І.
Преди много време, разказват по-старите, се появила мечка-стръвница, която така силно ревяла, че я чували чак долу в селото. Жените прибирали дечурлята из по къщите, че и вратите залоствали. Мъжете тръгнали с пушки из планината и избили всички мечки в околията, само стръвницата не успяли – все ревяла, и току изяждала някоя овца. Но най-много обичала горски ягоди. Тръгнали пак мъжете, та набрали всички горски ягоди в околията, струпали ги на една поляна и зачакали. Така три дни – пиле не прехвъркало, жените с дечурлята залостени из по къщите, мъжете дебнат с пушките, а мечка нямало.
ІІ.
Прибрали се мъжете, само Узун останал. Скоро го оборил сънят. Не спал дълго – мечката дошла и си похопвала ягоди. Прицелил се Узун право в нея. Не щеш ли, дотичали мечетата – три – и се нахвърлили на лакомството, а мечката им се любувала. Домъчняло му. Не знаел що да стори, пък имал само три патрона. Мечетата изяли ягодите до една и се тръшнали сити на поляната. Узун не стрелял, изнизал се незабелязан и право в къщи.
Като чула жена му какво й разправил, освирепяла:
- Глупак си ти, Узуне! Страхливец! Вън, и без мечка да не се връщаш! Инак цяло село ще ни подиграе.
Излязал Узун и право в гората, при мечетата, но тях вече ги нямало. Оклюмал глава и седнал под един бор.
ІІІ.
Мръквало се вече, ама ни да се прибере, ни в гората да остане. Дострашало го, та се качил на дървото. Тихо и мрак, само совата се провиквала: уууу. Него сън го не хващало.
Зазорило се, Узун не мигвал. И жена му не мигвала.
- Къде те пратих, Узуне, - оплаквала го тя, - здрав ли си, жив ли си... прибирай се вече.
- Права е жената, - мислил си той, - да бях стрелял, герой щях да стана.
И пак зачакал. Не след дълго гледа там на поляната мечка – стръвницата! Души, души, вирнала муцуната си, сурка се по стръмното и ръмжи. Прицелил се, а ръцете му треперят от вълнение.
- Узу-у-у-не-е! – счуло му се. – Къде си Узу-у-не-е?!
Жена му! Гледа, мечката натам тича, отдето се чува гласа й. Скочил и хукнал и той натам. Тича и вика:
- Бяга-а-а-ай! Бяга-а-а-ай!
Разказват хората, изяла мечката жена му. И него насмалко да изяде, но Узун стрелял. Цапнал я право в главата. Дотичали скоро и мечетата. Той гръмнал, та ги подплашил.
